(На Ангел)
Отвътре е толкова празно
Пусто, тъжно и самотно.
Остана само сърцето омразно
Да плаче и бие неохотно.
Да боли и високо да стене,
Спомени тежки да връща,
В които сладкото звънтене
На твоя глас ме прегръща.
В които очите ти сини
Гледат влюбено в мене,
В които ръцете ти силни
Ме топлят в студеното време.
В които любов пламенна
Сърцето ми стопли за миг,
А сега душата е каменна,
Чуваш ли нейния вик?
© Калина Хаджиниколова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
