slanceto (Мария)
30 113
15 мар. 2005 г., 20:37

Празно е... 

  Поэзия
2772 0 17

Празно е, празно е, празно е,

душата ми стана мълчалива сълза.

Разни са хората, странно е

сред толкова много как съм сама.

Потърсих любов, приятели имам,

усмивки раздавам и взимам от тях,

но колкото повече слънце събирам,

толкова повече ставам на грях.

Сълзата във мен постоянно ме вика,

не дава да имам секунда покой,

превръща ме в огън и сянчица тиха,

не плача, не мога, за моя герой.

А той е погребан, отдавна го зная,

не търси в очите ми свойта жена.

Отишъл е нейде – надявам се в рая,

забравил е мен и в мене сълза.

Затуй ми е глухо и пусто, и празно,

затуй го обичам, но нямам любов,

затуй не копнея, не пея, не страдам,

а просто живея безсмислен живот.

© Мария Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??