Празно е...
Празно е, празно е, празно е,
душата ми стана мълчалива сълза.
Разни са хората, странно е
сред толкова много как съм сама.
Потърсих любов, приятели имам,
усмивки раздавам и взимам от тях,
но колкото повече слънце събирам,
толкова повече ставам на грях.
Сълзата във мен постоянно ме вика,
не дава да имам секунда покой,
превръща ме в огън и сянчица тиха,
не плача, не мога, за моя герой.
А той е погребан, отдавна го зная,
не търси в очите ми свойта жена.
Отишъл е нейде – надявам се в рая,
забравил е мен и в мене сълза.
Затуй ми е глухо и пусто, и празно,
затуй го обичам, но нямам любов,
затуй не копнея, не пея, не страдам,
а просто живея безсмислен живот.
© Мария All rights reserved.
