biberona (Мартина Кирилова)
34 559
15 июл. 2008 г., 10:16

Празно е 

  Поэзия » Другая
698 0 8
 

Недей да ме молиш тук да остана.

Няма смисъл и бъдеще няма.

Единствено празно пространство

и голи стени, с прощални стенания...

 

Няма ги вече думите мили,

топлината я няма, пълна с желания...

Рано било аз да си тръгвам,

но е късно да молиш при теб да остана.

 

Толкова тъжно и пусто е тука,

а беше гнездо за нашто семейство...

Не зная, не вярвам - как се получи?!

Вместо лястовица, днес кукувица тука мъти...

 

Не е трудно вече, не боли.

Не е страшно - до полуда тривиално е даже!

Халката на пръста ми стяга - все

още съм твоя съпруга.

 

Ще отслабна и след второто раждане -

тогава ще ти я върна. Този път обаче

без гости, без щастие и без суета.

Няма да е моя, аз няма да съм ти тогава жена.

 

На кухо се удря пулса ми вляво

сърцето е празно, самотно е някак, а няма вина...

Жал ми е, излъгано плаче - че обеща му

да бие в гърдите на щастлива жена.

 

И ти си самотен, аз зная, усещам,

че не стана това, което жела, а щеше да бъдеш

глава на семейство, съпруг на съпруга,

баща на деца.

 

От днеска обаче си просто родител,

аз - майка самотна на наште деца.

И така с времето лека-полека ще

станем познати,  с общи  деца.

 

Няма смисъл от повече мисли.

Няма логика в смъртта на любов.

Нека я изпратим - тържествено тихо.

Тъй както пристигна в моя и в твоя живот.

 

 

© Мартина Кирилова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??