Празно е
Недей да ме молиш тук да остана.
Няма смисъл и бъдеще няма.
Единствено празно пространство
и голи стени, с прощални стенания...
Няма ги вече думите мили,
топлината я няма, пълна с желания...
Рано било аз да си тръгвам,
но е късно да молиш при теб да остана.
Толкова тъжно и пусто е тука,
а беше гнездо за нашто семейство...
Не зная, не вярвам - как се получи?!
Вместо лястовица, днес кукувица тука мъти...
Не е трудно вече, не боли.
Не е страшно - до полуда тривиално е даже!
Халката на пръста ми стяга - все
още съм твоя съпруга.
Ще отслабна и след второто раждане -
тогава ще ти я върна. Този път обаче
без гости, без щастие и без суета.
Няма да е моя, аз няма да съм ти тогава жена.
На кухо се удря пулса ми вляво
сърцето е празно, самотно е някак, а няма вина...
Жал ми е, излъгано плаче - че обеща му
да бие в гърдите на щастлива жена.
И ти си самотен, аз зная, усещам,
че не стана това, което жела, а щеше да бъдеш
глава на семейство, съпруг на съпруга,
баща на деца.
От днеска обаче си просто родител,
аз - майка самотна на наште деца.
И така с времето лека-полека ще
станем познати, с общи деца.
Няма смисъл от повече мисли.
Няма логика в смъртта на любов.
Нека я изпратим - тържествено тихо.
Тъй както пристигна в моя и в твоя живот.
© Мартина Кирилова All rights reserved.
