27 сент. 2008 г., 12:36

Празнота 

  Поэзия » Любовная
451 0 0

Толкова боли ме...
как да си призная,
че животът ми без теб е в ада?
Страшно те обичам,
но и него няма как да залича,
ден след ден минава,
а болката се увеличава,
сърцето ми е пълно с рани,
рани от собствените ми стрели,
рани, които сякаш просех от съдбата.
Сърцето ми кърви,
ах, кой ще го спаси...?
Проклинам я,
проклинам любовта,
защото гръб студен  обърна тя,
на мен и моето сърце...
тъжно, празно е в нощта
и само студ усещам аз,
без теб няма светлина
и няма лъч надежда, красота,
без теб замина си деня
и празна останах за вечността...

© Леа Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??