Празнота

Sep 27, 2008, 12:36 PM

Poetry » Love

466 0 0

Толкова боли ме...
как да си призная,
че животът ми без теб е в ада?
Страшно те обичам,
но и него няма как да залича,
ден след ден минава,
а болката се увеличава,
сърцето ми е пълно с рани,
рани от собствените ми стрели,
рани, които сякаш просех от съдбата.
Сърцето ми кърви,
ах, кой ще го спаси...? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Празнота

Want to read more?

Random works