27.09.2008 г., 12:36

Празнота

552 0 0

Толкова боли ме...
как да си призная,
че животът ми без теб е в ада?
Страшно те обичам,
но и него няма как да залича,
ден след ден минава,
а болката се увеличава,
сърцето ми е пълно с рани,
рани от собствените ми стрели,
рани, които сякаш просех от съдбата.
Сърцето ми кърви,
ах, кой ще го спаси...?
Проклинам я,
проклинам любовта,
защото гръб студен  обърна тя,
на мен и моето сърце...
тъжно, празно е в нощта
и само студ усещам аз,
без теб няма светлина
и няма лъч надежда, красота,
без теб замина си деня
и празна останах за вечността...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...