В далечината къщите са сгушени на хълма

и времето сякаш е спряло за тях.

Животът замрял е, замръзнал

под тънък слой лъскав прах.

Комините вече не пушат,

къщите отвътре са кухи.

Хората отдавна ги няма,

улиците са самотни и глухи.

Повеят на вятъра се губи

и замира някъде из гъстите гори.

Тишината всичко поглъща,

дори и шума от течащите реки.

Мрак, мрак е навсякъде,

макар навън да е ден.

Сякаш злото промъква се някак си

в този свят подреден.