В далечината къщите са сгушени на хълма
и времето сякаш е спряло за тях.
Животът замрял е, замръзнал
под тънък слой лъскав прах.
Комините вече не пушат,
къщите отвътре са кухи.
Хората отдавна ги няма,
улиците са самотни и глухи.
Повеят на вятъра се губи
и замира някъде из гъстите гори.
Тишината всичко поглъща,
дори и шума от течащите реки.
Мрак, мрак е навсякъде,
макар навън да е ден.
Сякаш злото промъква се някак си
в този свят подреден.
© Мартина Аврамова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
