Празнота
В далечината къщите са сгушени на хълма
и времето сякаш е спряло за тях.
Животът замрял е, замръзнал
под тънък слой лъскав прах.
Комините вече не пушат,
къщите отвътре са кухи.
Хората отдавна ги няма,
улиците са самотни и глухи.
Повеят на вятъра се губи
и замира някъде из гъстите гори.
Тишината всичко поглъща,
дори и шума от течащите реки.
Мрак, мрак е навсякъде,
макар навън да е ден.
Сякаш злото промъква се някак си
в този свят подреден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Аврамова Всички права запазени
