Дванадесетият час.
Опънати нервни струни, давещи се в море от тишина.
Равнодушна.
А колко неизречени думи, нетърпеливо пазени за някога „сега”.
Впила тежък поглед
в гибелните глъбини на здрача, отпиваше коктейл „Горчивина”.
Припозната, загледана
в лицето на есента, опознала най-тежкото чувство – на празнота.
Единствена.
Тя бе там отново за нея, нейната най-вярна приятелка -
до болка познатата Самота.