Празнота

Дванадесетият час.

Опънати нервни струни, давещи се в море от тишина.

Равнодушна.

А колко неизречени думи, нетърпеливо пазени за някога „сега”.

Впила тежък поглед

в гибелните глъбини на здрача, отпиваше коктейл „Горчивина”.

Припозната, загледана

в лицето на есента, опознала най-тежкото чувство – на празнота.

Единствена.

Тя бе там отново за нея, нейната най-вярна приятелка -

до болка познатата Самота.