4 янв. 2009 г., 10:03

Празнота

940 0 3

Всичко е вече изчерпано от безкрайно дългите дни.

Можем ли да си представим колко много боли?

Да се чувстваш празен, да трепериш всеки миг,

да пропадаш тъй бавно, как боли!

Стар, изтъркан филм, това единствено остава

от всеки, който дръзне живота си изцяло да забрави.

Измислени герои оживявят и поемат път погрешен,

но не осъзнават.

Те са веч изгубени в непрестанната тъма,

наречена красавицата с черната душа.

Ах, надежди, тъжни спомени, забравени мечти,

само те остават, а продължава да боли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефани Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...