4.01.2009 г., 10:03

Празнота

941 0 3

Всичко е вече изчерпано от безкрайно дългите дни.

Можем ли да си представим колко много боли?

Да се чувстваш празен, да трепериш всеки миг,

да пропадаш тъй бавно, как боли!

Стар, изтъркан филм, това единствено остава

от всеки, който дръзне живота си изцяло да забрави.

Измислени герои оживявят и поемат път погрешен,

но не осъзнават.

Те са веч изгубени в непрестанната тъма,

наречена красавицата с черната душа.

Ах, надежди, тъжни спомени, забравени мечти,

само те остават, а продължава да боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...