4.01.2009 г., 10:03

Празнота

943 0 3

Всичко е вече изчерпано от безкрайно дългите дни.

Можем ли да си представим колко много боли?

Да се чувстваш празен, да трепериш всеки миг,

да пропадаш тъй бавно, как боли!

Стар, изтъркан филм, това единствено остава

от всеки, който дръзне живота си изцяло да забрави.

Измислени герои оживявят и поемат път погрешен,

но не осъзнават.

Те са веч изгубени в непрестанната тъма,

наречена красавицата с черната душа.

Ах, надежди, тъжни спомени, забравени мечти,

само те остават, а продължава да боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...