Jan 4, 2009, 10:03 AM

Празнота

  Poetry
942 0 3

Всичко е вече изчерпано от безкрайно дългите дни.

Можем ли да си представим колко много боли?

Да се чувстваш празен, да трепериш всеки миг,

да пропадаш тъй бавно, как боли!

Стар, изтъркан филм, това единствено остава

от всеки, който дръзне живота си изцяло да забрави.

Измислени герои оживявят и поемат път погрешен,

но не осъзнават.

Те са веч изгубени в непрестанната тъма,

наречена красавицата с черната душа.

Ах, надежди, тъжни спомени, забравени мечти,

само те остават, а продължава да боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...