20 мар. 2012 г., 16:02

Празното ъгълче

572 0 1

Аз имам любовта на хората

и щедро съм я получавала.

Тя е вълшебно слънце,

 огряващо

и  вкус на  медна пита

 изцеляваща.

Усещане за благодат.

Не зная със какво съм я заслужила,

но е безспорен факт.

Сърдечни поздрави и думи

 във  утрини и в здрач.

И помощта,  когато падам

 и плача.

Мили Боже, те всичките

превързваха ми раните!

Благословена съм

да изживея дните си

без врагове

и затова съм едно дете.

Знам, парадоксално е до чучура

да бъда жадна,

сред нива с класове

да бъда гладна.

Но някой ако

със скоростта на светлината

 прелети  в душата ми,

ще види някъде накрая,

че зее ъгълче от празнота.

Любов е нужна, безподобна,

с усещане за пълнота,

за благословеност

и за сродност.

Дори и неразбрала, но приела

капризните ù знаци,

да затрептя със нейната вибрация.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...