Mar 20, 2012, 4:02 PM

Празното ъгълче

  Poetry » Other
573 0 1

Аз имам любовта на хората

и щедро съм я получавала.

Тя е вълшебно слънце,

 огряващо

и  вкус на  медна пита

 изцеляваща.

Усещане за благодат.

Не зная със какво съм я заслужила,

но е безспорен факт.

Сърдечни поздрави и думи

 във  утрини и в здрач.

И помощта,  когато падам

 и плача.

Мили Боже, те всичките

превързваха ми раните!

Благословена съм

да изживея дните си

без врагове

и затова съм едно дете.

Знам, парадоксално е до чучура

да бъда жадна,

сред нива с класове

да бъда гладна.

Но някой ако

със скоростта на светлината

 прелети  в душата ми,

ще види някъде накрая,

че зее ъгълче от празнота.

Любов е нужна, безподобна,

с усещане за пълнота,

за благословеност

и за сродност.

Дори и неразбрала, но приела

капризните ù знаци,

да затрептя със нейната вибрация.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...