20.03.2012 г., 16:02

Празното ъгълче

569 0 1

Аз имам любовта на хората

и щедро съм я получавала.

Тя е вълшебно слънце,

 огряващо

и  вкус на  медна пита

 изцеляваща.

Усещане за благодат.

Не зная със какво съм я заслужила,

но е безспорен факт.

Сърдечни поздрави и думи

 във  утрини и в здрач.

И помощта,  когато падам

 и плача.

Мили Боже, те всичките

превързваха ми раните!

Благословена съм

да изживея дните си

без врагове

и затова съм едно дете.

Знам, парадоксално е до чучура

да бъда жадна,

сред нива с класове

да бъда гладна.

Но някой ако

със скоростта на светлината

 прелети  в душата ми,

ще види някъде накрая,

че зее ъгълче от празнота.

Любов е нужна, безподобна,

с усещане за пълнота,

за благословеност

и за сродност.

Дори и неразбрала, но приела

капризните ù знаци,

да затрептя със нейната вибрация.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...