Вали, вали...

небето е разкъсано от грохота,

земята е удавена.

Измита е природата.

Отишли са си цветовете -

останала е само сивота...

Безлични сенки -

структурна материя,

проникваща във хаос от празнота.

Далеч от звукове, от шарки,

насред безброй от руини,

безкрай с безкрай докосват се,

небитието е разтворило врати.

Животът е разбит на малки късове -

окраден, смачкан и обезчестен,

а похитителите му доволни,

размиват се под напора на бурята...