Вали, вали...
небето е разкъсано от грохота,
земята е удавена.
Измита е природата.
Отишли са си цветовете -
останала е само сивота...
Безлични сенки -
структурна материя,
проникваща във хаос от празнота.
Далеч от звукове, от шарки,
насред безброй от руини,
безкрай с безкрай докосват се,
небитието е разтворило врати.
Животът е разбит на малки късове -
окраден, смачкан и обезчестен,
а похитителите му доволни,
размиват се под напора на бурята...
© Мадлен Всички права запазени