В мен има хиляди тревоги скрити.
И в сънища внезапни пазя чужди страхове.
Пред мен отлита времето -
далечно като ято,
без шум догонвам с ветрове.
Зад мен остават само спомени -
и тъмни сенки, късчета стъкла...
Как искам да надскоча себе си -
да се превърна в топла истина...
Да стана светла и добра!...
Тогава ще съм аз пречистена.
И силна - ще дарявам щедро
своите дарове на любовта...
© Сиана Петкова Все права защищены