19 дек. 2016 г., 00:10

Пречистване

754 1 10

Скръбта ли е последната утеха -

пречиства те и толкова боли,

изгубваш се в най-тясната пътека

но всичко в теб крещи: "Върви"!

 

А в пътя, пламнали огньове

изгарят тленните нозе,

превръщат миговете в дни сурови

и сякаш ... няма накъде!

 

Скръбта ли е последната надежда

с която днес си призован!

Улавя те и тихо те повежда

към залеза, от святост изтъкан!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасна творба💐
  • Благодаря ви, приятели! Пожелавам на всички вас един безкраен път от усмивки!
  • Отново радваш с хубава творба, Руми!...
  • Със Силвия! ПоздраВи!
  • Руми,в стиха си докосваш мисълта за страданието и изкуплението.Две философски енигми които често си задаваме когато се обръщаме назад.
    А надеждата тя винаги е последната която ни напуска.
    Поздрав от мен!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...