19.12.2016 г., 0:10

Пречистване

749 1 10

Скръбта ли е последната утеха -

пречиства те и толкова боли,

изгубваш се в най-тясната пътека

но всичко в теб крещи: "Върви"!

 

А в пътя, пламнали огньове

изгарят тленните нозе,

превръщат миговете в дни сурови

и сякаш ... няма накъде!

 

Скръбта ли е последната надежда

с която днес си призован!

Улавя те и тихо те повежда

към залеза, от святост изтъкан!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасна творба💐
  • Благодаря ви, приятели! Пожелавам на всички вас един безкраен път от усмивки!
  • Отново радваш с хубава творба, Руми!...
  • Със Силвия! ПоздраВи!
  • Руми,в стиха си докосваш мисълта за страданието и изкуплението.Две философски енигми които често си задаваме когато се обръщаме назад.
    А надеждата тя винаги е последната която ни напуска.
    Поздрав от мен!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....