Скръбта ли е последната утеха -
пречиства те и толкова боли,
изгубваш се в най-тясната пътека
но всичко в теб крещи: "Върви"!
А в пътя, пламнали огньове
изгарят тленните нозе,
превръщат миговете в дни сурови
и сякаш ... няма накъде!
Скръбта ли е последната надежда
с която днес си призован!
Улавя те и тихо те повежда
към залеза, от святост изтъкан!
© Руми All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
