Скръбта ли е последната утеха -
пречиства те и толкова боли,
изгубваш се в най-тясната пътека
но всичко в теб крещи: "Върви"!
А в пътя, пламнали огньове
изгарят тленните нозе,
превръщат миговете в дни сурови
и сякаш ... няма накъде!
Скръбта ли е последната надежда
с която днес си призован!
Улавя те и тихо те повежда
към залеза, от святост изтъкан!
© Руми All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
