Пред бюста на Бетовен в парка
Това наистина е пролет!
По слънцето, по календара.
Очите в топлото се ровят,
със светлината разговарят.
А в парка – жълти цветове.
А в парка – глухият Бетовен,
като да се е понавел
и слуша своите симфонии.
И аз ги чувам: забуча
в стеблата музика могъща.
А за нечуващите я
тя на цветчета се превръща.
Знам, ти не вярваш на това,
но виж, от музиката килнат,
Бетовен е навел глава
и храстът тихичко го милва.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райчо Русев Все права защищены
