Това наистина е пролет!
По слънцето, по календара.
Очите в топлото се ровят,
със светлината разговарят.
А в парка – жълти цветове.
А в парка – глухият Бетовен,
като да се е понавел
и слуша своите симфонии.
И аз ги чувам: забуча
в стеблата музика могъща.
А за нечуващите я
тя на цветчета се превръща.
Знам, ти не вярваш на това,
но виж, от музиката килнат,
Бетовен е навел глава
и храстът тихичко го милва.
© Райчо Русев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
