Това наистина е пролет!
По слънцето, по календара.
Очите в топлото се ровят,
със светлината разговарят.
А в парка – жълти цветове.
А в парка – глухият Бетовен,
като да се е понавел
и слуша своите симфонии.
И аз ги чувам: забуча
в стеблата музика могъща.
А за нечуващите я
тя на цветчета се превръща.
Знам, ти не вярваш на това,
но виж, от музиката килнат,
Бетовен е навел глава
и храстът тихичко го милва.
© Райчо Русев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
