16 июл. 2017 г., 12:59

Пред дилема

465 1 1

ПРЕД ДИЛЕМА

 

Изправен съм отново пред дилема…

От тука накъде да завървя?

Решавал съм подобни теореми,

Но пак  като младоците  горя!

 

О, не, че аз от нещо се страхувам…

Но патешки се мотам във калта

Не се съмнявам аз, че нещо струвам!.

Макар не винаги да стигам до целта…

 

Това което беше, преди време,

От него днеска няма и следа!..

С друг поглед  днес съм, дявол да го вземе.

Сгъстява се и гъстата мъгла…

 

А тия тежки  шестдесет години.

Натегнаха  на мойте рамена.

Но времето, което ме отмина,

Все пак пося  и свойте семена!

 

И днес проблемите си преценявам…

И всичко сякаш е за първи път…

Аз вместо по-корав, по-нежен ставам…

От чувствата сълзите ми текат!..

 

Аз всичко през сърцето си прекарвам

и може би това е мой късмет…

Като с човек, със Лошото се скарвам…

В гърдите си не съм с парченце  лед!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....