Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
8 апр. 2017 г., 19:26

Пред една икона коленича 

  Поэзия » Акростихи
1156 9 11

По пътя изгубена, 

ранена от вятъра, 

едва проходила -

да, за тебе мечтая! 

 

​​​​​Ето те - ето ме! 

Две ръце незабравени, 

​​​​на люлката сключени -

аз съм поканена

 

и тихо пристъпям. 

Колко си побеляла! - 

от грижи, от огъня, 

но с надеждата да ме видиш. 

Аз се прекланям. 

 

Сълзите преливат, 

в мрака чертаят

ясно бъдеще-пожелано. 

Те са предатели, 

а трябва ти рамо! 

 

Колко си хубава, мамо! 

Очите синеят надълбоко. 

Лъчите им -

етапи нови в живота. 

Не те пускам

и чакам зората! 

Чувства дълбоки, 

а раната заздравяла. 

 

 

 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Пред една икона свята коленича »

3 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??