По пътя изгубена,
ранена от вятъра,
едва проходила -
да, за тебе мечтая!
Ето те - ето ме!
Две ръце незабравени,
на люлката сключени -
аз съм поканена
и тихо пристъпям.
Колко си побеляла! -
от грижи, от огъня,
но с надеждата да ме видиш. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация