Пред храма на ацтеките
Сред тъмните му дебри съм замръкнал
в лиани, коренища и треви.
Угаснали са поривите дръзки,
снагата, уморена, се преви.
А мечът ми, просичал сто пътеки,
извеждал ме от всякакви злини,
е култов меч пред храма ви, ацтеки,
издигнал се над куп развалини.
Аз златния ви жезъл ще изправя
във утрото, искрящ, да заблести,
а вий се поклонете пред олтара,
че жертвен, вечен огън тук гори!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
