17 сент. 2010 г., 20:08

Пред храма на ацтеките 

  Поэзия » Другая
594 0 10

 

Сред тъмните му дебри съм замръкнал

в лиани, коренища и треви.

Угаснали са поривите дръзки,

снагата, уморена, се преви.

 

 

А мечът ми, просичал сто пътеки,

извеждал ме от всякакви злини,

е култов меч пред храма ви, ацтеки,

издигнал се над куп развалини.

 

 

Аз златния ви жезъл ще изправя

във утрото, искрящ, да заблести,

а вий се поклонете пред олтара,

че жертвен, вечен огън тук гори!

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??