Sep 17, 2010, 8:08 PM

Пред храма на ацтеките 

  Poetry » Other
596 0 10

 

Сред тъмните му дебри съм замръкнал

в лиани, коренища и треви.

Угаснали са поривите дръзки,

снагата, уморена, се преви.

 

 

А мечът ми, просичал сто пътеки,

извеждал ме от всякакви злини,

е култов меч пред храма ви, ацтеки,

издигнал се над куп развалини.

 

 

Аз златния ви жезъл ще изправя

във утрото, искрящ, да заблести,

а вий се поклонете пред олтара,

че жертвен, вечен огън тук гори!

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??