30 нояб. 2008 г., 18:08

Пред края

1.1K 0 4

ПРЕД КРАЯ

 

Отново чувам онова стенание,

тихия плач на моето сърце.

Любовта с последното дихание,

отлетя от моите ръце.

 

 Пред края съм изгубила надежда,

изчезнала с вярата и любовта.

Споменът отново ме отвежда

към черните ливади на срама.

 

Срам ме е! Аз имах всичко,

но не можех да го задържа. 

За живота си сега разбита мисля.

Живот, който пропилях... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесват ми твоите стихове... не си го пропиляла
  • И мен ме докосна.Твърде близо до моите преживявания.
  • Много ми хареса напоследък чета доста стихове но твоя единствен не само ми хареса но ме и докосна браво
  • Не си го пропиляла, да знаеш краят е тъжен винаги, но след края идва ново начало.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....