Gothic_Poetess (Симс)
14

Nov 30, 2008, 6:08 PM

Пред края

Poetry » Other

1.1K 0 4

ПРЕД КРАЯ

Отново чувам онова стенание,

тихия плач на моето сърце.

Любовта с последното дихание,

отлетя от моите ръце.

Пред края съм изгубила надежда,

изчезнала с вярата и любовта.

Споменът отново ме отвежда

към черните ливади на срама.

Срам ме е! Аз имах всичко,

но не можех да го задържа.

За живота си сега разбита мисля.

Живот, който пропилях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

esther (Морела Морт)

Харесват ми твоите стихове... не си го пропиляла

2009-10-30T23:35:52+02:00
рокерче666 (Богдана Маринова)

И мен ме докосна.Твърде близо до моите преживявания.

2009-10-26T23:25:00+02:00
lori_bebeto (Дива Самодива)

Много ми хареса напоследък чета доста стихове но твоя единствен не само ми хареса но ме и докосна браво

2008-12-19T02:42:45+02:00
real_def

Не си го пропиляла, да знаеш краят е тъжен винаги, но след края идва ново начало.

2008-12-02T19:18:45+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0