Gothic_Poetess (Симс)
14 23
30.11.2008 г., 18:08 ч.

Пред края 

  Поезия » Друга
762 0 4

ПРЕД КРАЯ

 

Отново чувам онова стенание,

тихия плач на моето сърце.

Любовта с последното дихание,

отлетя от моите ръце.

 

 Пред края съм изгубила надежда,

изчезнала с вярата и любовта.

Споменът отново ме отвежда

към черните ливади на срама.

 

Срам ме е! Аз имах всичко,

но не можех да го задържа. 

За живота си сега разбита мисля.

Живот, който пропилях... 

© Симс Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесват ми твоите стихове... не си го пропиляла
  • И мен ме докосна.Твърде близо до моите преживявания.
  • Много ми хареса напоследък чета доста стихове но твоя единствен не само ми хареса но ме и докосна браво
  • Не си го пропиляла, да знаеш краят е тъжен винаги, но след края идва ново начало.
Предложения
: ??:??