27 авг. 2015 г., 18:44

Пред кръста

539 0 0

Идвам при кръста. При Голготския кръст.

Идвам смирена и пълна с надежда.

Знам, греховете ми тук са – висят.

И всяка болка от мен се изцежда.

 

Непозната бе тази утеха за мен.

Не разбирах мотивите на сърцето Ти.

Как да копнея за новия ден

когато не можех да видя лицето Ти.

 

Ти ме позна преди моя живот.

Беше решил да изпълниш завета.

Срам, унижение, кървава пот,

всяка одежда от Теб беше снета.

 

Не гледаше Ти на хорския гняв.

Сякаш тълпата за друго крещеше.

Мислеха, че не може да си прав.

Твоята истина за тях бреме беше.

 

А Ти мълчаливо понесе товара.

Единствено своя Отец призова.

На палачите свои нито дума не каза.

Като жертвен Агнец просто сведе глава.

 

Исусе! Откъде се намери у Теб тази сила?

Как да умреш за света бе готов?...

След поредното опитване на Твоята милост

разбрах – отговорът е: „От любов”!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Пенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...