Идвам при кръста. При Голготския кръст.

Идвам смирена и пълна с надежда.

Знам, греховете ми тук са – висят.

И всяка болка от мен се изцежда.

Непозната бе тази утеха за мен.

Не разбирах мотивите на сърцето Ти.

Как да копнея за новия ден

когато не можех да видя лицето Ти.

Ти ме позна преди моя живот.

Беше решил да изпълниш завета.

Срам, унижение, кървава пот,

всяка одежда от Теб беше снета.

Не гледаше Ти на хорския гняв.

Сякаш тълпата за друго крещеше.

Мислеха, че не може да си прав.

Твоята истина за тях бреме беше.

А Ти мълчаливо понесе товара.

Единствено своя Отец призова.

На палачите свои нито дума не каза.

Като жертвен Агнец просто сведе глава.

Исусе! Откъде се намери у Теб тази сила?

Как да умреш за света бе готов?...

След поредното опитване на Твоята милост

разбрах – отговорът е: „От любов”!