29 янв. 2009 г., 17:03

Пред мен

862 0 1

Стоиш пред мен и аз те виждам,

но няма пламък на страстта,

какво ни свързва аз не виждам,

но съм пред теб и мълча.

Мълча и гледам, взирам се в небето,

и политам с порива на радостта,

пред тебе аз дете съм още,

но харесва ми така.

Стоя пред теб и ти ме виждаш,

но няма тръпка, за беда,

какво ни свързва аз не виждам,

но харесва ми така.

Мълчим и двамата взаимно,

какво ни свързва аз не знам,

но стига ми това да виждам,

че ти ми даваш свобода.

19.05.2003 г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АСЕТО Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...