29.01.2009 г., 17:03

Пред мен

860 0 1

Стоиш пред мен и аз те виждам,

но няма пламък на страстта,

какво ни свързва аз не виждам,

но съм пред теб и мълча.

Мълча и гледам, взирам се в небето,

и политам с порива на радостта,

пред тебе аз дете съм още,

но харесва ми така.

Стоя пред теб и ти ме виждаш,

но няма тръпка, за беда,

какво ни свързва аз не виждам,

но харесва ми така.

Мълчим и двамата взаимно,

какво ни свързва аз не знам,

но стига ми това да виждам,

че ти ми даваш свобода.

19.05.2003 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АСЕТО Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...