31 окт. 2008 г., 21:45

Пред огледалото 

  Поэзия » Другая
430 0 0
Гримирана, напудрена, напета, с усмивка
поглеждам огледалото пред свойта мивка,
свалям пласт след пласт,
отделям чуждото и виждам
косата руса не била,
раменете нямали крила,
дори очите не били
това, което мислиш ти.
За миг разбирам, че боли,
не виждала съм свойте рани.
Дали е истина грозна,
или от заблудата е по-помпозна?! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??