21 янв. 2011 г., 07:02

Пред портите на рая 

  Поэзия » Любовная
858 0 6

През сто живота минах.

Търсих те през сто луни.

Мигове застиват.

Времето се скри.

 

Прецеждах всяка капка слънце

и виках в глухото небе.

Посях надежди в лунно зрънце

с чистата молитва на дете.

 

Не проклинах.

Молех всички Богове.

През адове преминах,

а сърцето ми възкръснало - зове.

 

И ти ме чакаше накрая

пред портите на Рая.

Отвори ми вратата...

Струваше си да те чакам!

© Румяна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??