Пред портите на рая
През сто живота минах.
Търсих те през сто луни.
Мигове застиват.
Времето се скри.
Прецеждах всяка капка слънце
и виках в глухото небе.
Посях надежди в лунно зрънце
с чистата молитва на дете.
Не проклинах.
Молех всички Богове.
През адове преминах,
а сърцето ми възкръснало - зове.
И ти ме чакаше накрая
пред портите на Рая.
Отвори ми вратата...
Струваше си да те чакам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Все права защищены
