През сто живота минах.
Търсих те през сто луни.
Мигове застиват.
Времето се скри.
Прецеждах всяка капка слънце
и виках в глухото небе.
Посях надежди в лунно зрънце
с чистата молитва на дете.
Не проклинах.
Молех всички Богове.
През адове преминах,
а сърцето ми възкръснало - зове.
И ти ме чакаше накрая
пред портите на Рая.
Отвори ми вратата...
Струваше си да те чакам!
© Румяна All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
