21.01.2011 г., 7:02 ч.

Пред портите на рая 

  Поезия » Любовна
857 0 6

През сто живота минах.

Търсих те през сто луни.

Мигове застиват.

Времето се скри.

 

Прецеждах всяка капка слънце

и виках в глухото небе.

Посях надежди в лунно зрънце

с чистата молитва на дете.

 

Не проклинах.

Молех всички Богове.

През адове преминах,

а сърцето ми възкръснало - зове.

 

И ти ме чакаше накрая

пред портите на Рая.

Отвори ми вратата...

Струваше си да те чакам!

© Румяна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??