Пред раздяла
Приятели, от вас не си отивам,
от офиса и работата тук.
Посятото между остава живо
и мислено със вас ще съм в дослук.
А дните, като прелетните птици,
пристигат, люпят малки, отлетят,
но винаги се връщат на редици
и сляпо следват прелетния път.
И с мен така: от полети ще идвам
във старото, приятелско гнездо.
Завинаги нали не си отивам?
Аз пътник ще съм в близкото метро.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
