rudin (Иван Христов)
858 1444
29 мая 2015 г., 15:17  

Пред раздяла 

  Поэзия » Другая
531 0 3

Приятели, от вас не си отивам,
от офиса и работата тук.
Посятото между остава живо
и мислено със вас ще съм в дослук.

 

А дните, като прелетните птици,
пристигат, люпят малки, отлетят,
но винаги се връщат на редици
и сляпо следват прелетния път.

 

И с мен така: от полети ще идвам
във старото, приятелско гнездо.
Завинаги нали не си отивам?
Аз пътник ще съм в близкото метро.

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!
  • Защо звучи толкова тъжно?
  • Приятелството е, което оставяме след себе си.От нас зависи каква ще е
    следата и дали ще ни посрещнат с радост:
    "И с мен така: от полети ще идвам
    във старото приятелско гнездо.
    Завинаги нали не си отивам?
    Аз пътник ще съм в близкото метро."Да се учим от мъдростта на птиците!Поздрав и хубав ден!
Предложения
: ??:??