Приятели, от вас не си отивам,
от офиса и работата тук.
Посятото между остава живо
и мислено със вас ще съм в дослук.
А дните, като прелетните птици,
пристигат, люпят малки, отлетят,
но винаги се връщат на редици
и сляпо следват прелетния път.
И с мен така: от полети ще идвам
във старото, приятелско гнездо.
Завинаги нали не си отивам?
Аз пътник ще съм в близкото метро.
© Иван Христов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
