Пред разпятието

20 июл. 2015 г., 18:50

Поэзия

442 0 2

ПРЕД РАЗПЯТИЕТО

Препъва ме сгъстена тъмнина...

И вляво ме захапва.

До полуда!

В продраната от мисли тишина

сълзи Душата...

Праведник - в заблуда.

Вихрушка от въпроси бие с чук

по сляпото око - безсънно болно.

Юмручето в гръдта ми пак напук

настойчиво потропва - недоволно.

Премазан с крак се гърчи всеки ден...

Подминат - зъзне някой.

От невяра!

Грехът крещи в закана, непростен.

Надвисва бич - от страсти и немара!

Дали поне насън ви се явих?

Дано сънували сте житно лято.

Но студ и мраз - навред!

Изпепелих

Сърцето си, а още тъна в блато!

Смирете се!

Догаря моят сън...

А казват - само праведник възкръсва.

Долита глас...

Дете притичва вън.

И стръкче цвят за грешника откъсва.