Пред разпятието
ПРЕД РАЗПЯТИЕТО
Препъва ме сгъстена тъмнина...
И вляво ме захапва.
До полуда!
В продраната от мисли тишина
сълзи Душата...
Праведник - в заблуда.
Вихрушка от въпроси бие с чук
по сляпото око - безсънно болно.
Юмручето в гръдта ми пак напук
настойчиво потропва - недоволно.
Премазан с крак се гърчи всеки ден...
Подминат - зъзне някой.
От невяра!
Грехът крещи в закана, непростен.
Надвисва бич - от страсти и немара!
Дали поне насън ви се явих?
Дано сънували сте житно лято.
Но студ и мраз - навред!
Изпепелих
Сърцето си, а още тъна в блато!
Смирете се!
Догаря моят сън...
А казват - само праведник възкръсва.
Долита глас...
Дете притичва вън.
И стръкче цвят за грешника откъсва.
© Донка Василева All rights reserved.
