Аската (Ая Цонева)
75 452
29 февр. 2008 г., 11:15

Пред смъртта 

  Поэзия » Философская
880 0 10

Стоя във гробищния парк

и връщам се назад

при свойте близки.

И сякаш нещо оживява в мен,

отново ставам малка и безгрижна.

И всичко се върти във нас -

и думите, и мислите,

и виждаш,

че всяка ежедневна суета

на фона на смъртта

се обезсмисля.

Горят свещичките в студения цимент

и стоплят на умрелия душата -

това е само някакъв фрагмент -

за всеки, да си изясни нещата.

Как всички пред смъртта стоим сега

и някак си не щем да я приемем,

погълнати от дребните неща

пропускаме достойно да живеем!

© Ая Цонева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??