Аската (Ая Цонева)
75 452
29 feb 2008, 11:15

Пред смъртта 

  Poesía » Filosófica
979 0 10

Стоя във гробищния парк

и връщам се назад

при свойте близки.

И сякаш нещо оживява в мен,

отново ставам малка и безгрижна.

И всичко се върти във нас -

и думите, и мислите,

и виждаш,

че всяка ежедневна суета

на фона на смъртта

се обезсмисля.

Горят свещичките в студения цимент

и стоплят на умрелия душата -

това е само някакъв фрагмент -

за всеки, да си изясни нещата.

Как всички пред смъртта стоим сега

и някак си не щем да я приемем,

погълнати от дребните неща

пропускаме достойно да живеем!

© Ая Цонева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??