Аската (Ая Цонева)
75 452
29.02.2008 г., 11:15 ч.

Пред смъртта 

  Поезия » Философска
875 0 10

Стоя във гробищния парк

и връщам се назад

при свойте близки.

И сякаш нещо оживява в мен,

отново ставам малка и безгрижна.

И всичко се върти във нас -

и думите, и мислите,

и виждаш,

че всяка ежедневна суета

на фона на смъртта

се обезсмисля.

Горят свещичките в студения цимент

и стоплят на умрелия душата -

това е само някакъв фрагмент -

за всеки, да си изясни нещата.

Как всички пред смъртта стоим сега

и някак си не щем да я приемем,

погълнати от дребните неща

пропускаме достойно да живеем!

© Ая Цонева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??